Капитанът на Септември (Симитли) Юлиян Попев говори след последния двубой в своята кариера.
Вчера, 29-ти май, той изигра 60 минути срещу ФК Кюстендил и отбеляза дузпа за 1:0 при успеха с 2:0 на „белите“. Попев прекрати своята кариера след 22 години на терена и над 400 мача с екипите на Пирин (Благоевград), Септември (Симитли), Банско, Септември (София), Витоша (Бистрица), Струмска слава (Радомир) и Славия (София).
Ето какво сподели Попев в последното си интервю като футболист:
След може би над 400 мача, 300 в професионалния футбол, над две трети от тях в Първа лига. Край на кариерата! Един изключително емоционален мач днес, завършил и с гол. Какво е усещането? Винаги съм се чудел, тъй като не станах професионален футболист, даже и на аматьорско ниво не съм играл, какво е усещането след толкова дълга кариера да сложиш края?
Ако ви кажа, ако ви кажа, че не ми е тъжно, ще ви излъжа. Но в крайна сметка един танц свърши. Музиката може би спря и от тук нататък трябва да се захвана с нещо друго. Най-вероятно с треньорството. 22 години, така ще го кажа, 22 години, отдадени на футбола. Даде ми много. Дадох всичко от себе си, което можех във всеки един момент. В трудни моменти. В добри моменти, може би, давах, откровено от сърце, каквото можех.
Личеше си категорично. Един от, няма да казвам последните мъжкари във футбола у нас, но една истинска емблема и то не на един клуб с един интересен край тук в Симитли. Какво усещане остава от последните години, прекарани на този стадион?
Аз го казах и пред ваши колеги, че съм изключително благодарен, първо на г-н Апостолов за това, че ме покани в Септември (Симитли) преди 3 години и половина, на г-н Стефан Гошев, който тогава беше треньор. Всички в клуба ме посрещнаха по един невероятен начин. През тези три години и половина аз се чувствах като у дома си, на едно място, което, пак ще кажа, като ще се повторя, давах всичко от себе си, във всеки един мач, във всяка една секунда, във всяка една тренировка. Така съм възпитан от моите родители и искам да благодаря отново на футболен клуб Септември (Симитли) и, ще се повторя, на г-н Апостол Апостолов.
И не на последно място видяхме доста деца, които днес ви подкрепят. Предполагам и с тях работите. Има ли на кого да предадете това? Смятате ли, че имате възможността да предадете това ваше възпитание и тези качества да не могат се предадат, но дисциплината?
Да, видях, имаше доста дечица, както от Септември (Симитли), така и от школата на детски футболен клуб Хлапетата, където аз в момента съм треньор, за което искрено благодаря на всички деца, на всички родители на Иван Бонев, треньор, с когото заедно работим за това, че със сигурност той има пръст в тази организация. И освен да им пожелая на всички дечица, не само в Хлапетата, а и в Симитли, на всички деца, които имат една мечта да станат футболисти, да се трудят, да дават всичко от себе си. Защото футболът е лишения и този, който е най трудолюбив, този, който има характер, този, който има най голямото желание, ще успее. Да не се предават в трудни моменти, защото за да стигнеш до лесното, трябва да минеш през трудното, ако мога така да го кажа. Така че, да се трудят, да работят, да не се предават в тежките моменти.
И да слушат хора като вас! От целия екип на Истински футбол, словосъчетание, което много подхожда като име свързано с вашата кариера, пожелаваме ви успех в всяко следващо начинание.
Благодаря!
